Четирилистна детелина

Отрано застудя и таз година,

Есента отново подрани,

През лятото намерих детелина,

Четирилистна беше, спомням си.

Пожелах си толкова безкрайни пожелания,

Броят им не помня чак!

Безбройни най-различни описания

Рисуваше съзнанието ми пак!

Известност,злато и пари

Измислих аз първоначално

Кажи ми за какво са ми

Щом любов и здраве нямам?

Защо да имам скъпоценности,

щом не мога да ги споделя?!

Защо са ми известността и всички ценности

Щом си нямам никой на света?

Прости ми, трябваше аз теб да избера.

Нали тебе аз най-много искам?

Нали ти си моята мечта?

Нали точно тебе аз обичам?

Навярно  е устроен тъй света-

Човека все към материалното го тегли….

Прости ми, пак те моля аз сега

Макар че считаш чувствата ми за тъй бегли…

Обичам те, запомни го ти това!

Не искам аз съкровища несметни.

Със тебе искам есента да споделя,

И всичките сезони – до безчетност!

                                                                                                              Г. Стоянова